Психичното здраве на работното място е във фокуса на нова европейска кампания за периода 2026–2028 г.

Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) поставя психичното здраве и управлението на психосоциалните рискове сред водещите приоритети за следващите години. Новата кампания „Здравословни работни места 2026–2028: Заедно за психичното здраве на работното място“ насочва вниманието към необходимостта от по-активна превенция, по-добра организация на труда и създаване на здравословна работна среда.

Психичното здраве – все по-важна част от безопасността и здравето при работа

Психичното здраве на работещите се утвърждава като един от съществените фактори за устойчивото развитие на организациите. Високото работно натоварване, напрежението, липсата на достатъчна подкрепа, конфликтите и неблагоприятната работна среда могат да окажат сериозно въздействие както върху благополучието на служителите, така и върху ефективността на предприятията.

Мащабът на предизвикателството се потвърждава и от европейските данни.

Според данни на Eurostat, 45% от работещите в Европейския съюз съобщават, че са изложени на рискове за психичното си благополучие на работното място.

Същевременно 29% от работещите изпитват стрес, тревожност или депресия, причинени или влошени от работата, според информацията, публикувана от EU-OSHA.

Тези показатели показват, че психосоциалните рискове не са изолиран проблем, а предизвикателство, което засяга организации от различни сектори и с различен мащаб на дейност.

Последиците могат да включват повишени нива на отсъствия, продължителни периоди на временна неработоспособност, намалена концентрация, затруднения в работните процеси и понижена производителност.

Нова европейска кампания с акцент върху превенцията

На 13 октомври 2026 г. EU-OSHA даде начало на европейската кампания „Здравословни работни места 2026–2028: Заедно за психичното здраве на работното място“.

Нейната основна цел е да подпомогне работодателите и организациите при разпознаването, оценяването и управлението на психосоциалните рискове, като насърчи прилагането на практически решения за подобряване на условията на труд.

Кампанията поставя акцент върху необходимостта психичното здраве да се разглежда като неразделна част от цялостната система за безопасност и здраве при работа, а не като самостоятелна тема, свързана единствено с индивидуалното благополучие на служителите.

Пет приоритетни направления за периода 2026–2028 г.

Европейската кампания обхваща пет основни области, които очертават най-важните предизвикателства пред организациите:

1. Оценка и управление на психосоциалните рискове

Разпознаване на факторите в работната среда, които могат да доведат до стрес, психическо претоварване или неблагоприятни последици за здравето. Сред тях са прекомерното натоварване, неясните отговорности, недостатъчната организационна подкрепа и проблемите в работната комуникация.

2. Превенция на тормоза и насилието на работното място

Създаване на работна среда, в която се предотвратяват психическият и сексуалният тормоз, дискриминационното поведение, агресията и насилието. Важна роля имат ясните вътрешни правила, механизмите за подаване на сигнали и своевременната реакция при установени проблеми.

3. Връзка между физическите рискове и психичното здраве

Физическите условия на труд могат да влияят пряко върху психичното благополучие. Продължителното излагане на шум, неблагоприятният микроклимат, физическото натоварване и други фактори могат да допринесат за натрупване на напрежение и умора.

4. Психосоциални рискове в здравеопазването и социалните грижи

Работещите в тези сектори често са изложени на високо емоционално натоварване, интензивен работен ритъм и ситуации, изискващи значителна психическа устойчивост. Това налага целенасочени мерки за превенция и организационна подкрепа.

5. Подкрепа за психичното здраве на работещите

Развиване на организационна култура, която насърчава откритата комуникация, ранното идентифициране на проблемите и достъпа до подходяща подкрепа, при зачитане на личното пространство и достойнството на всеки служител.

Какво означава това за работодателите в България?

Психосоциалните рискове са част от цялостната картина на условията на труд и следва да бъдат разглеждани в рамките на системния подход към превенцията на професионалните рискове.

За работодателите това означава необходимост от внимание не само към физическите опасности на работното място, но и към организационните фактори, които могат да окажат въздействие върху здравето на служителите.

Ефективната превенция започва с няколко практически стъпки:

• Идентифициране на психосоциалните фактори при оценяването на риска.
   
• Анализ на организацията на труда, натоварването и работните процеси.
   
• Включване на работещите в обсъждането на проблемите и възможните решения.
   
• Обучение на ръководителите за ранно разпознаване на рискови ситуации.
   
• Планиране и проследяване на мерки за ограничаване на установените рискове.

Особено важно е мерките да бъдат съобразени със спецификата на дейността, числеността на персонала и реалните условия в конкретната организация.

Кампанията на EU-OSHA за периода 2026–2028 г. е възможност работодателите да преосмислят подхода си към психичното здраве на работното място и да насочат повече усилия към превенцията.

Устойчивите резултати не се постигат единствено чрез инициативи за благополучие, а чрез последователно подобряване на организацията на труда, управлението на рисковете и комуникацията в предприятията.

Психичното здраве е част от здравословната и безопасна работна среда. А превенцията започва с навременното разпознаване на рисковете и предприемането на адекватни мерки.

Повече информация за европейската инициатива можете да намерите на официалния сайт на кампанията „Здравословни работни места 2026–2028“.

Източник: Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA)