Какво е общото между щастливия човек и добрия служител?

Благополучието на работното място или wellbeing, както е популярен терминът в международен мащаб,  се превръща в нова и важна част от културата по здраве и безопасност в корпоративния свят. Вече не е достатъчно компаниите да се съсредоточават само върху физическата безопасност на работното място, те трябва да имат предвид и емоционалното и психическо благополучие на своите служители.

Изследванията показват, че компаниите, които дават приоритет на цялостното благополучие на служителите имат по-ангажирани и продуктивни екипи. Според доклад на Gallup International компаниите, които развиват култура на цялостно благополучие на своите служители са показали, че имат 21% по-висока производителност, 22% по-висока рентабилност и 37% по-малко отсъствия от работа.

Проучване на Harvard Business Review установява, че компаниите, които дават приоритет на благосъстоянието на служителите имат по-ниски нива на текучество и по-положителен обществен имидж. Проучването установява също, че компаниите, които дават приоритет на благосъстоянието на служителите обикновено имат по-добри финансови резултати.

Световната здравна организация (СЗО) също признава важността на благосъстоянието на работното място, заявявайки, че инвестирането в развиване на такъв тип политика в компаниите, е добро не само за здравето на служителите, но и за развитието на бизнеса.

Нещо лично. Как да бъдем удовлетворени?

Високото заплащане и корпоративният успех не са вратите към щастието, както се твърди. Но има смисъл, че се смятат за такива. "Ние сме облъчвани с тази идея от популярни медии и маркетинг, които оформят нашето разбиране за щастието по начин, който всъщност пречи на това", казва Емилиана Симон-Томас, научен директор в Калифорнийския университет в Berkeley’s Greater Good Science Center. "Мисля, че ние като общество имаме някаква илюзия за това откъде идва щастието и как да получим повече от него", допълва още тя.

Изследователите отдавна се стремят да разграничат фактите от измислицата, когато става въпрос за определяне на това, което ни прави щастливи. Те установяват, че има няколко основни неща, които смятаме, че ни правят щастливи, но в действителност може да бъде точно обратното.

Избягване на негативните емоции

Да бъдеш щастлив е възвишена цел. Избягването на негативни емоции като гняв, страх и негодувание със сигурност е стъпка в правилната посока, нали?

Оказва се, че вярно е точно обратното и експертите казват, че това е първото нещо, което повечето хора разбират погрешно в преследването на щастието. "Имаме погрешната представа, че щастливият, смислен живот означава да се чувстваме добре през цялото време и да избягваме негативните си емоции", казва Лори Сантос, професор по психология в Йейлския университет.

Много по-здравословно е да преосмислим начина, по който мислим за щастието, казва Симон-Томас, и да приемем, че то включва пълния спектър от емоции. Запомнете, че когато превъртате усмихнатите лица в социалните медии, виждате само част от историята и не е възможно или здравословно някой постоянно да бъде щастлив.

След като предефинираме какво означава щастието, "има начин да се свържем с нашите неприятни емоции, който е по-възстановяващ – по-ориентиран към развитие и учене", отбелязва Симон-Томас. Важно е да практикуваме самосъстрадание и да признаем, че когато се чувстваме зле, отговорът не е да задушаваме тези емоции или да се самообвиняваме.

Животът в града

Някои от големите американски културни икони - от Франк Синатра до Джей Зи - са поетични за живота в метрополните райони като Ню Йорк. Но събуждането в град, който никога не спи, не е непременно добро за вътрешния мир.

Изследванията установяват, че градският живот често води до стрес, тревожност и нещастие. Според едно проучване хората, които пребивават в градовете, са с 21% по-голяма вероятност да изпитат тревожно разстройство и 39% по-вероятно да имат психически проблеми като депресия от тези в селските райони. В друго проучване хора, живеещи в райони с много шум, са с 25% по-голяма вероятност да съобщават за симптоми на депресия, отколкото хората, живеещи в тихи квартали. (Една потенциална причина: Шумът може да прекъсне съня, който е решаващ компонент на психичното здраве).

Една от причините, поради които градовете имат това въздействие, е, че мозъците ни са програмирани да живеят само в социални групи от около 150 души, казва Колин Елард, невролог от канадския университет във Ватерло, който изучава как естествените и изградените места влияят върху емоциите и физиологията. Разбира се, повечето места имат по-голямо население от това - но в по-малък град няма да подминете толкова много хора на улицата по време на сутрешното си пътуване.

"След като размерът на нашата група надхвърли това, ние сме основно в ситуация, в която живеем сред непознати и това е когнитивно и емоционално изтощително", казва той. Усещането за пренаселеност в много населен район може например да доведе до по-високи нива на хормона на стреса кортизол.

За щастие, ако сте жител на града и планирате да останете такъв, има начини да се поддържате в добро психическо здраве. Дори кратките разходки сред природни зони като градски паркове могат да помогнат, казва Елард, затова можете да заместите пътуването с автобус с разходка или да карате велосипед.

Много свободно време

Изследователите отдавна знаят, че наличието на достатъчно свободно време е от решаващо значение за благосъстоянието - но се оказва, че наличието на твърде много свободно време може да бъде почти толкова лошо, колкото и твърде малкото.

Според проучване, публикувано през 2021 г. в Journal of Personality and Social Psychology, благосъстоянието се увеличава в корелация със свободното време, но само до известна степен. Ползите са положителни след около два часа почивка и негативни след около пет часа свободно време на ден. "Това, което открихме, е, че ако имате много свободно време, не сте непременно по-щастливи, а в някои случаи всъщност сте по-малко щастливи", казва авторът на изследването Мариса Шариф, асистент по маркетинг в Wharton School на Университета в Пенсилвания. "Причината за това е, че вече не се чувствате продуктивни и имате усещането, че ви липсва цел и смисъл".

И все пак, как прекарвате свободното си време има значение. Когато хората с повече от пет часа са го прекарали с други хора - или са почувствали, че го правят по продуктивен, смислен начин - те не са изпитали спад в благосъстоянието. Някои от дейностите, които помогнаха на участниците да се чувстват така, всякаш оптимизират времето си, включваха упражнения, участие в групови дейности и хобита като градинарство или изучаване на нов език. Превъртането през социалните медии или използването на компютъра, от друга страна, накара хората да се чувстват по-малко щастливи от това как са прекарали свободното си време.

Преследване на успех

От времето, когато сме малки деца, много от нас са научени, че ако работим усилено, ще получим перфектната, високоплатена работа, ще получим блестящо повишение (и след това още едно) и ще живеем щастливо. Това е американската мечта.

Но експертите твърдят, че отмятането на тези постижения всъщност няма да ви направи по-щастливи - поне не за дълго. Почти веднага щом постигнем една цел, често се фиксираме върху следващата, завършвайки в капана на безкраен цикъл на неоценяване на това, което имаме. Успехът често се превръща в повече стрес и по-малко време за неща, които ни интересуват, като нашите семейства.

В едно класическо проучване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology, професорите, които или са получили, или са били лишени от мандат, са били помолени да оценят щастието си и двете групи са имали сходни резултати. (Това е въпреки значителните разлики в кариерата, включително по-високото заплащане и сигурността на работното място.) Когато асистенти, които все още не отговарят на условията за заемане на длъжност, бяха попитани как постигането на такъв крайъгълен камък ще ги засегне, те бяха склонни да надценяват колко щастливи ще ги направи промяната.

Купуването на скъпи неща

Парите и щастието имат сложни отношения. Получаването на прилична заплата ни прави щастливи, но само до определен момент. Изследванията показват, че американците са склонни да се чувстват по-щастливи в корелация с размера на парите, които правят до около 75 000 долара годишно на човек (и 105 000 долара годишно в по-скъпите райони на Северна Америка). След това емоционалното благополучие се изравнява.

Но точно как харчим парите си също може да повлияе на щастието, казва Майкъл Нортън, професор в Harvard Business School и съавтор на книгата Happy Money. Изследванията показват, че купуването на неща - дизайнерски дрехи, лъскави нови коли, най-новите джаджи - не ни прави щастливи. По-скоро, тъй като хората стават все по-материали, тяхното благосъстояние спада. Хората, които харчат пари за преживявания, вместо за материални неща, обаче, са склонни да се радват на по-голямо щастие.