Цифровизацията се развива с бързи темпове и оказва влияние върху обществото и по-конкретно върху организацията и управлението на труда. В цяла Европа цифровите системи, включително тези, които се основават на алгоритми и изкуствен интелект, се превръщат в неразделна част от работните места, като предопределят изпълнението и координацията на задачите и надзора на работниците. Въпреки че използването на тези системи може да има положително въздействие, съществуват някои рискове и предизвикателства, които трябва да се вземат предвид през целия период на тяхното прилагане.
Какво е управление на работниците, основано на изкуствен интелект и алгоритми?
Artificial Intelligence-based Worker Management (AIWM) се отнася до цифровите системи, които събират данни, често в реално време, от работното пространство, работниците и поставените задачи. Данните се въвеждат в системи, основани на ИИ и алгоритми, които вземат автоматизирани или полуавтоматизирани решения или предоставят информация на работодателите, ръководителите, услугите, свързани с човешките ресурси, а понякога — и на самите работници. Тази информация се използва за разпределяне на работните задачи, определяне на работните смени, както и за наблюдение и оценка на поведението и резултатите от работата на служителите.
AIWM може да предложи насоки за задачи в реално време за подобряване на ефективността, ефикасността, безопасността и здравето, ако системите са правилно проектирани и използвани. Автоматизираното вземане на решения включва системи с изкуствен интелект, които вземат решения самостоятелно, без човешки надзор. За разлика от тях, полуавтоматизираните системи предоставят информация и подкрепа, давайки възможност на работодателите и работниците да вземат информирани решения.
Свързани рискове за безопасността и здравето на работниците
Използването на системи за AIWM се увеличава, най-вече в по-големи дружества и в сектори с работни места, включващи ръчно изпълнявани или повтарящи се рутинни задачи, включително административна дейност. С нарастването на тяхната употреба е важно да се обърне внимание на рисковете, свързани с работата, и най-вече на психосоциалните рискове, за да се гарантират безопасността, здравето и благосъстоянието на работниците.
Значителен риск при системите за AIWM е повишаването на интензивността на труда. С цел увеличаване на производителността работодателите могат да внедрят системи, които стимулират служителите да работят повече и с по-високо темпо, като същевременно следят тяхната продуктивност. Това води до усещане за по-голям натиск за постигане на резултати, често съчетано с пропускане на почивки. Последствията могат да бъдат стрес, изтощение, а оттам – злополуки и мускулно-скелетни смущения. Това е често срещано не само в складовите операции, но и в административните професии, например в банковия сектор и кол центровете.
Системите за AIWM могат сериозно да намалят контрола и автономността на работниците, като определят съдържанието, темпото и графика на работа, оставяйки малко пространство за инициатива и самостоятелни решения относно начина на изпълнение на задачите. Засиленият микромениджмънт води до разочарование, стрес и дори до спад в производителността, тъй като работниците се чувстват постоянно наблюдавани и ограничени в прилагането на собствена преценка и опит.
Работните места, където служителите са подложени на високи изисквания и имат малък контрол върху дейността си, са свързани с най-силно отрицателно въздействие по отношение на стреса. Освен това системите за AIWM могат да предоставят широк достъп до резултатите на даден служител, видими за колегите. Това създава нездравословна конкуренция в екипа и подкопава сътрудничеството, водейки до стрес и напрежение.
Фокусът върху индивидуалната производителност може да доведе и до намаляване на комуникацията между колегите и до социална изолация. Липсата на взаимодействие отслабва екипния дух, ограничава взаимната подкрепа и предизвиква усещане за самота, което оказва отрицателно влияние върху психичното здраве и удовлетвореността от работата. Намаленото взаимодействие с прекия ръководител — особено когато неговите функции са заменени от автоматизирана система — също увеличава стреса. Ролята на началниците е от ключово значение за смекчаването на негативните ефекти на високите изисквания и ниската автономност на работното място.
Натрапчивото наблюдение чрез AIWM системи, които събират чувствителни и лични данни, поражда сериозни опасения за неприкосновеността на личния живот. Подобна практика води до безпокойство и недоверие към работодателя, като работниците започват да се страхуват от злоупотреби с тяхната лична информация.
Прекомерната зависимост от системи за AIWM на работното място може да намали когнитивните способности, креативността и автономността както на работниците, така и на ръководителите. Това в дългосрочен план води до тяхната деквалификация и повишава нивата на стрес.
Информация: Европейска агенция по здраве и безопастност на работа
Пролетта е период на промени в природата и ежедневието, които също така влияят на работната среда и здравето на служителите.
С настъпването на пролетта мнозина усещат промени в своето физическо и психическо състояние. Преходът от зимните към по-топлите и светли месеци често се съпровожда от чувство на умора, понижена концентрация и обща отпадналост. Това явление, известно като пролетна умора, е резултат от адаптацията на организма към сезонните промени и може да окаже влияние върху ефективността и продуктивността на работното място.
Ние искаме да повишим Вашата информираност и култура по здраве и безопасност.