Секторът на здравеопазването и социалните грижи изпреварва тенденциите в областта на цифровизацията. Ускорени от пандемията, технологичните и социалните промени засягат не само работниците в сектора, но и достъпността и качеството на предоставянето на грижи.
Секторът на здравеопазването и социалните грижи е основен сектор по отношение на приноса му към заетостта, икономиката и обществото, чрез подобряване на здравето и благосъстоянието на гражданите в ЕС. В много страни от ЕС работната сила в здравеопазването и социалните грижи представлява около 10% от общата работна сила, по-голямата част, от които работят в сектора на здравеопазването и социалните грижи, и по-малка група - в публичната администрация или в други сектори.
Въпреки че договорите на пълен работен ден са преобладаващи в сектора, голяма част от работната сила работи на непълен такъв, особено жените. По същия начин, докато много работещи в сектора имат трудов договор от постоянна продължителност, „нестандартните“ трудови договори също са често срещани, особено сред някои професии (напр. лекари).
Секторът се характеризира и с нетипично работно време, като нощна работа и работа на смени, работа през уикенда и т.н. Както хоризонтално, така и вертикално в сектора възниква сегрегация по пол: жените са свръхпредставени в сектора на здравеопазването и социалните грижи (около 80% от работната сила са жени) и работещи по-специално в сферата на здравеопазването и социалните грижи, като доставчици на лични грижи, домашни помощници и т.н., които обикновено са по-ниско платени и идват с тях по-лоши условия на труд и заетост.
По отношение на безопасността и здравето при работа (БЗР), секторът на здравеопазването и социалните грижи често се описва като високорисков сектор, в който работниците се сблъскват с комбинация от тежки физически и психосоциални рискове, които всъщност могат да се подсилват взаимно.
Психосоциалните рискове възникват от излагането на работниците на ситуации, които са емоционално натоварващи. Те са изправени пред биологични, химически и мускулно-скелетни рискове. В допълнение към тези рискове работниците могат да се подхлъзнат, спънат или паднат, или могат да бъдат изложени на прекомерен шум. Справянето с тези рискове за БЗР може да изисква допълнително обучение и сертифициране.
Информацията в статията е взета от: Европейската организация за здраве и безопасност
С настъпването на пролетта мнозина усещат промени в своето физическо и психическо състояние. Преходът от зимните към по-топлите и светли месеци често се съпровожда от чувство на умора, понижена концентрация и обща отпадналост. Това явление, известно като пролетна умора, е резултат от адаптацията на организма към сезонните промени и може да окаже влияние върху ефективността и продуктивността на работното място.
Здравето и безопасността на работното място често се възприемат като отговорност предимно на работодателя. Основната роля на ръководството е да осигури безопасни условия, подходящо оборудване и обучения. Но за да има истински ефект, грижата за здравето и безопасността изисква активното участие на всички.
Обучението по първа помощ не само предоставя на служителите практически умения, но също така изгражда увереност и готовност да действат при критични ситуации.
Ние искаме да повишим Вашата информираност и култура по здраве и безопасност.