0884 400 607

Заседания на КУТ и ГУТ – законови изисквания и добри практики

След създаването на Комитет по условия на труд (КУТ) или Група по условия на труд (ГУТ) работодателят следва да организира тяхната работа така, че да бъде осигурено реално участие на представителите на работодателя и на работещите при обсъждането на въпросите, свързани със здравословните и безопасните условия на труд (ЗБУТ).

В Закона за здравословни и безопасни условия на труд са определени основните задължения на КУТ и ГУТ, докато организацията на тяхната работа остава в значителна степен в правомощията на работодателя. Именно поради това е важно да се прави разграничение между законовите изисквания и добрите организационни практики.

Колко често заседават КУТ и ГУТ?

Съгласно чл. 29 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Комитетът и Групата по условия на труд обсъждат най-малко веднъж на три месеца цялостната дейност по опазване на здравето и осигуряване на безопасността на работещите.

На практика това означава, че работодателят следва да организира най-малко четири заседания годишно, така че да бъде изпълнено законовото изискване за тримесечно обсъждане на дейността по ЗБУТ.

При необходимост могат да бъдат провеждани и допълнителни заседания.

Какви въпроси разглеждат КУТ и ГУТ?

Законът определя основните направления, по които Комитетът и Групата по условия на труд осъществяват своята дейност.

Сред тях са:

  • обсъждане на цялостната дейност по здравословни и безопасни условия на труд;
  • предложения за мерки за подобряване на условията на труд;
  • разглеждане на оценката на професионалния риск;
  • обсъждане на анализите за здравното състояние на работещите;
  • анализ на причините за трудови злополуки и професионални заболявания;
  • разглеждане на планирани промени в технологиите, оборудването и организацията на труда;
  • обсъждане на резултатите от проверки и изпълнението на предприетите мерки.

Кога е препоръчително да се проведе извънредно заседание?

Законът не изброява изчерпателно случаите, в които трябва да бъде свикано извънредно заседание. Това се определя от конкретните обстоятелства в предприятието.

Добра практика е Комитетът или Групата по условия на труд да бъдат свикани и извън определения тримесечен график при:

  • настъпила трудова злополука;
  • сериозен инцидент или опасна ситуация;
  • установен нов професионален риск;
  • въвеждане на ново работно оборудване;
  • промени в технологичния процес;
  • промени в организацията на труда;
  • актуализиране на оценката на риска;
  • изпълнение на предписания на контролните органи;
  • постъпили предложения или сигнали от работещите.

Макар тези случаи да не са изрично посочени в закона, своевременното им обсъждане подпомага работодателя при изпълнение на задълженията му за управление на професионалните рискове.

Необходимо ли е предварително да се изготви дневен ред?

Законът не съдържа изискване за конкретен образец на дневен ред.

Въпреки това предварителното определяне на темите значително улеснява работата на КУТ и ГУТ и позволява членовете да се запознаят с материалите преди заседанието.

Обичайно дневният ред включва:

  • отчет за изпълнение на решенията от предходното заседание;
  • информация за настъпили трудови злополуки и инциденти;
  • резултати от проверки на работните места;
  • изпълнение на програмата за ограничаване на професионалния риск;
  • необходимост от актуализиране на оценката на риска;
  • обсъждане на предстоящи организационни или технологични промени;
  • предложения от работещите;
  • определяне на нови мерки, срокове и отговорници.

Това е примерна структура, която може да бъде адаптирана според спецификата на дейността на предприятието.

Кой може да участва в заседанията?

Членовете на КУТ или ГУТ могат да поканят и други лица, когато разглежданите въпроси изискват специализирана експертиза.

В практиката често участват:

  • длъжностното лице по безопасност и здраве при работа;
  • представители на службата по трудова медицина;
  • технически специалисти;
  • ръководители на структурни звена;
  • външни експерти;
  • представители на контролните органи.

Тяхното участие има консултативен характер и не променя състава на Комитета или Групата.

Как се проследява изпълнението на решенията?

Законът не определя конкретен ред за проследяване на изпълнението на решенията на КУТ и ГУТ.

В практиката обаче именно това е един от най-важните показатели дали Комитетът или Групата изпълняват реално своите функции.

Добра организация е всяко решение да съдържа:

  • конкретна мярка;
  • лице, отговорно за изпълнението;
  • срок за изпълнение;
  • начин за отчитане на изпълнението.

В началото на следващото заседание е препоръчително да бъде представен отчет за изпълнението на решенията от предходното заседание.

По този начин се осигурява последователност и се избягва многократното обсъждане на едни и същи проблеми без предприемане на реални действия.

Най-често срещани организационни пропуски

Практиката показва, че най-честите проблеми не са свързани със създаването на КУТ или ГУТ, а с тяхната последваща работа.

Сред най-разпространените пропуски са:

  • обсъждания, които не се провеждат на всяко тримесечие;
  • липса на последователност при изпълнение на взетите решения;
  • формално разглеждане на оценката на риска;
  • недостатъчно участие на представителите на работещите;
  • липса на анализ на причините за настъпилите трудови злополуки;
  • обсъждане на проблемите без определяне на конкретни мерки и срокове.

Избягването на подобни пропуски допринася както за по-ефективното управление на безопасността и здравето при работа, така и за доказване на активното функциониране на КУТ или ГУТ при проверки от контролните органи.

Документиране на заседанията

Законът не утвърждава единен образец на документацията, която се води при заседанията на КУТ и ГУТ.

В практиката обаче е необходимо работодателят да разполага с документи, удостоверяващи проведените обсъждания и взетите решения.

Какви документи е препоръчително да се изготвят, какво трябва да съдържат протоколите и как се организира документацията на КУТ и ГУТ ще разгледаме подробно в отделна статия „Документация на КУТ и ГУТ – какви документи трябва да поддържа работодателят“.

 

Сподели

Последно добавени

Доц. д-р Марина Желябова в Bulgaria ON AIR: Психосоциалните рискове и здравето на работещите

Доц. д-р Марина Желябова в Bulgaria ON AIR: Психосоциалните рискове и здравето на работещите

По темата в ефира на Bulgaria ON AIR говори доц. д-р Марина Желябова – мениджър на медицинския отдел на Респонса Превент и преподавател в Катедра „Трудова медицина“ към Факултета по обществено здраве на Медицински университет – София.

Най-важните дейности по ЗБУТ за октомври

Най-важните дейности по ЗБУТ за октомври

Октомври поставя началото на последното тримесечие на годината и е подходящ момент работодателите да направят преглед на изпълнените до момента дейности по здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), както и да планират ангажиментите, които трябва да бъдат приключени до края на годината.

Обучение на членовете на КУТ и ГУТ – изисквания по Наредба № 4

Обучение на членовете на КУТ и ГУТ – изисквания по Наредба № 4

Обучението на представителите в Комитетите и Групите по условия на труд (КУТ и ГУТ) е нормативно установено задължение, регламентирано в Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и Наредба № 4 от 3 ноември 1998 г. за обучението на представителите в комитетите и групите по условия на труд.

Документация на КУТ и ГУТ – какви документи трябва да поддържа работодателят

Документация на КУТ и ГУТ – какви документи трябва да поддържа работодателят

Създаването на Комитет по условия на труд (КУТ) или Група по условия на труд (ГУТ) не приключва с определянето на техния състав. За да бъде доказано, че органът функционира съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), работодателят следва да организира и поддържа документация, свързана с неговата дейност.