Публикации

Липсата на толерантност или предубеждения спират работодателите да наемат хората с увреждания?

 Според новите промени в закона за наемане на хора с увреждания всеки работодател трябва да има едно лице с трайни увреждания в екип от 50 до 99 работници и служители и две на сто от средно списъчния им състав за екипи със 100 и над 100 работници и служители.

Когато говорим за хора с увреждания, най-често фокусът е върху тялото и неговите дефицити, а не върху възможностите и способностите на човека с увреждане. Често разглеждаме телесното увреждане като заболяване, което се нуждае от терапия. Съответно, отношението към човека е като към пациент, инвалид, в буквалния смисъл на думата. Този модел се ръководи от схващането, че невъзможността на хората с увреждания да участват пълноценно в обществения живот се дължи на техния „недъг“, а не на враждебната околна среда.

Според Иван Нейков – председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика и ключов консултант на Респонса Превент, много пъти работодателите в България отчитат като груба грешка наемането на човек с увреждане поради няколко основни причини:

  1. Според работодателя най-вероятно този човек ще боледува непрекъснато и ще отсъства от работа.
  1. Работодателят трябва да осигури подходяща среда, което ще изисква много финансиране, което може да бъде спестено.
  1. Ако по някаква причина е взето решение човекът с увреждане да бъде освободен от позицията, която заема, няма да има вариант да го освободят, защото има закони, осигуряващи закрила на хората с увреждания.

Всъщност ситуацията е коренно различна. Хората с увреждане ползват определена закрила, но само при пет основания за прекратяване на трудови взаимоотношения. А кодексът съдържа 52. Това е изкуствено създаден страх, че не може да бъде освободен от работа човек с увреждане. Напротив – законът го позволява.

Втората голяма слабост при много от работодателите е, че те не използват възможностите, които Кодексът на труда дава за много и разнообразни договори, които включват и такива за хора с увреждания. Най-често се ползват срочни или безсрочни договори. Има много други форми на трудови договори, които са много по-изгодни за работодателите, но за съжаление може би има недостиг на информация по тази тема.

Третият голям пропуск в практиките на работодателите е неизползването на възможностите, които законът им дава, в това число и за наемане на хора с увреждания.

Най-често работодателят виждат човека с увреждания (ще вземем за пример хората, които имат нужда от инвалидна количка) като човек, на когото трябва да му бъдат осигурени определени условия – да бъдат сменени вратите с по-широки такива за по-голямо удобство, да бъде обособена специална тоалетна, да бъде намерен начин как ще се придвижва в сградата, ако няма асансьор и т.н. Погледнато от този ъгъл, повечето работодатели отказват категорично да наемат такъв работник. А всъщност може да се използват възможностите на законодателството, които дават възможност за работа от разстояние или така наречената дистанционна работа. Тя дава изключителни възможности човекът с увреждания да бъде абсолютно пълноценен работник, без работодателят да създава специално работно място за него. Законът позволява работникът, дори и да е с увреждания, да работи където иска. Достатъчно е в случая работодателят да е осигурил нужните атрибути (лаптоп, интернет, телефон), тъй като по този начин работникът ще може пълноценно да изпълнява трудовите си функции. 

РАБОТОДАТЕЛИТЕ МОГАТ ДА КАНДИДАТСТВАТ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА РАБОТНИ МЕСТА ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ

УтвърденатаНационална програма за заетост на хората с увреждания ще се изпълнява отАгенцията за хората с увреждания (АХУ)

Вначалото на месецюли 2019 г. сеочаква Агенцията за хора с увреждания да обяви конкурс зафинансиране на проекти по Националната програма за заетост на хората сувреждания. Участници в конкурса могат да бъдат всички работодатели,регистрирани по действащото законодателство.

Планираное да се отпускат средства по три компонента:

  • Изграждане на достъп до работните места на лица с трайни увреждания втрудоспособна възраст – до 10 000 лв.;
  • Приспособяване на съществуващи работни места за лицата с трайни уврежданияв трудоспособна възраст – до 10 000 лв.;
  • Оборудване на нови работни места за лица с трайни увреждания втрудоспособна възраст – до 10 000 лв.;
  • Квалификация и преквалификация, съответно – обучение за професионално ислужебно развитие, за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст – до 200лв. на ден на лице с трайно увреждане.

Проектитесе изготвят по Методика,съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за хората с увреждания.

Какви са задълженията на работодателите според промените в закона за хората с увреждания

Законът следва международните стандарти – категоричен е Иван Нейков

След основните промени, приети в началото на тази година, законът за хората с увреждания предвижда наемането на едно лице с трайни увреждания в екип от 50 до 99 работници и служители и две на сто от средно списъчния им състав за екипи със 100 и над 100 работници и служители. Всеки работодател, засегнат от квотата, е необходимо да предприеме съответните действия за наемане на хора с трайни увреждания. Уврежданията са въпрос на права, а не въпрос на преценка.

Целите на стратегията включват осигуряване на достъпност на стоките и услугите за хората с увреждания, както и насърчаване на пазара на помощни средства. С нововъведенията в закона се цели гарантиране, че хората с увреждания се ползват от всички предимства на гражданството на Европейския съюз и че борбата с дискриминацията, основана на увреждания, дава резултат. Важно е да се отбележи и насърчаването на равните възможности при наемането на работа на хора с увреждания и на такива без увреждания.

Инициативата на закона е за значително повишаване на дела на хората с увреждания, работещи на отворения пазар на труда. Тази група от хора представлява една шеста от общия брой хора в трудоспособна възраст в ЕС, но равнището им на заетост е сравнително ниско.

„Явно имаше нужда от някакъв  малък тласък от закона, за да погледнат на тази група от хора като пълноценни работници. За това и изискването на закона е напълно изпълнимо, а и вече е изпълнено за над 90% от българските предприятия

– споделя Иван Нейков, председател на Управителния съвет на Балканския институт по труда и социалната политика и ключов консултант на Респонса Превент.

Законът следва международните стандарти. Във всички страни членки на ЕС между 8 и 10% от населението са хора с увреждания. И в България е така. От тази гледна точка става дума за много хора, които имат капацитет, имат знания и умения и работодателите разбират това.“

Един от лидерите в сферата на здравето и безопасността – компанията Респонса Превент –  е изготвила експертен наръчник от 7 важни стъпки, които работодателите е важно да имат предвид при наемането на хора с увреждания. Можете да го намерите тук.

Европейският съюз насърчава активното интегриране и пълноценното участие на хората с увреждания в обществения живот в съответствие със своя основан на човешките права подход към въпросите на уврежданията.

Събития

Nothing Found

Sorry, no posts matched your criteria