Публикации

Предпазни маски – видове и препоръки

В условията на пандемия от Covid-19 основен въпрос е какви предпазни маски да ползваме, за да предотвратим заразяването си. 

COVID-19 е респираторен вирус, който се разпространява по въздушно-капков път, чрез слюнка, кихане и кашляне. За да намалим риска да заразим или да ни заразят е задължително всички да носим предпазни маски.

В последните седмици на българския пазар се появиха всякакви предпазни маски. Доколко обаче те могат да ни предпазят и на какви изисквания трябва да отговарят?

Основните видове маски за лице са: обикновени маски от текстил, хирургически (медицински) маски и Филтриращи полумаски за защита от частици така наречените респиратори  

Обикновенни маски от текстил

Тези маски за лице могат да бъдат изработени от различни материали, различни слоеве, различна дебелина и пропускливост, като за тях няма регламентирани изискванията за проектирането, производството и пускането на пазара. Могат да се използват за еднократна и многократна употреба, като при многократно използване трябва да се перат на висока температура и гладят старателно с парна ютия преди повторното си използване. 

Обикновено покриват носа, устата и брадичката, без да прилепват плътно и могат да предизвикат сериозно задържане на влага. По тази причина трябва да се сменят веднага при овлажняване и след контакт със заразен човек, защото стават опасни за ползвателя. 

Маските от текстил имат много лоша филтрация и могат да предпазват ползвателя от по-големи респираторни капчици, но не гарантират защитата от въздушно капкова инфекция, както на него, така и на околните, ако е заразен. Като цяло, маски от обикновени тъкани не са смятани за защита срещу респираторни вируси и не бива да се препоръчва употребата им.  Те дори може да увеличават риска от заразяване тъй като в тях се натрупва влага.

Текстилните маски могат да се носят само, ако нямаме друг вариант, като крайно средство и при строго спазване на правилата за използване и дезинфекциране.

Също така обърнете внимание, че текстила, от който е направена маската може да не е подходящ да се диша през него. В момента на Българския пазар се появиха доста текстилни маски с картинки. Сигурни ли сте, че боята на тези картинки е ходходяща за дихателната Ви система?

Ние от Респонса Превент не препоръчваме носенето на такива маски.

Хирургически (медицински) предпазни маски

Тези маски за лице са медицинско изделие. Те подлежат на строг контрол от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), поставя се маркировка „СЕ“ и трябва да отговарят на БДС EN 14683:2019

Медицинските маски покриват устата, носа и брадичката, но не плътно. Обикновено имат носен фиксатор, метална пластина, която се огъва и прилепва към носа. Използват се за еднократна употреба и са съставени от три слоя материали:

  • Вътрешен слой – с бял цвят, поставя се към лицето, изработен е от материал, който абсорбира влагата образувана в маската при издишване;
  • Филтър осигуряващ антибактериалната защита
  • Външен слой – с различен цвят,  изработен от хидрофобен материал, който не позволява навлизането в маската на течности – слюнка, кръв и др.

Медицинските маски за лице са предназначени да ограничат предаването на инфекциозни агенти от персонала на пациентите по време на хирургични процедури и други медицински помещения с подобни изисквания. Те могат да се използват и за намаляване на отделянето на инфекциозни агенти от носа и устата на ползвателя им, но не могат да гарантират непропускането на малки частици и не са предназначени за изключителна лична защита. В тази връзка медицинската маска осигурява по малка защита от Филтриращите полумаски за защита от частици /респиратори/. Друг недостатък е че маската трябва да се сменя при овлажняване, обикновено на 2-3 часа и веднага след контакт със заразен човек, защото става опасна за ползване. 

Медицинските маски могат да се използват като мярка за контрол на инфекцията, когато се носят от болни хора, лица с респираторни симптоми, контактни на тях лица, изложени на риск от развитие на усложнения- възрастни, лица с придружаващи заболявания, лица чиято професия предполага много преки контакти с други хора.

Филтриращи полумаски за защита от частици (респиратори)

Тази предпазни маски за лице представляват Лично предпазно средство (ЛПС). Изискванията за проектирането, производството и пускането на пазара на лични предпазни средства са определени в Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. ЛПС.

Тези предпазни маски покриват лицето от носа до под брадичката на ползвателя. В това число попадат полумаски, изцяло или по същество изградени от филтриращ материал (филтриращи лицеви части) тип FFP. Ето и различните типове маски от този клас:

  • маски от тип FFP1, които филтрират 80 % външния въздух,
  • маски от тип FFP2, които филтрират 92 % външния въздух,
  • маски от тип FFP3, които филтрират 98 % външния въздух.

Филтриращи полумаски за защита от частици тип FFP2 и  FFP3 трябва да се използват основно от лица намиращи се в пряк контакт с доказано болни или лица със симптоми. При използването на тези маски трябва да се отчита, че те са лично предпазно средство и защитават човека, който ги носи, а не останалите. В тази връзка маските от този вид с клапа за вдишване и издишване, не трябва да се носят от болни хора, хора със симптоми.

Маските тип FFP2 и  FFP3 не са проектирани за работа в заразена среда и има риск от бързото им заразяване, ако се използват при грижи за болни хора. Засега не е установен какъвто и да е метод за ефективно отстраняване на вирусната зараза от маската, който да е безопасен за потребителя и не нарушава целостта на отделни елементи. По тази причина по-добре е този тип маски да се носят докато станат неизполваеми (когато се навлажнят, не прилягат плътно към носа и лицето или дишането през тях стане затруднено).Този тип маски не са проектирани за многократно употреба.  

Филтриращите полумаски за защита от частици, като лични предпазни средства подлежат на надзор в България на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

Ние препоръчваме носенето на FFP 2 и FFP3 маски като надеждно средство за лична защита. Препоръчваме носенето на този тип маски, за всеки, който по някакво причина трябва да посети болница. Носенето на този тип маски може да се комбинира с маска тип хирургическа.

Поставяне, носене и сваляне на маска

Освен вида на маската, от изключително значение за предпазване от заразяване е начина на използване на защитната маска за лице. При неправилно поставяне, носене или сваляне, има сериозна опасност да се самозаразим или да заразим околните. Трябва да се има предвид, че използването на маски е ефективно, когато се изполва в комбинация с често измиване и дезинфекция на ръцете и като се следват съветите за използване на защитни маски за лице:

  • Преди да докоснете и да си сложите маската почистете ръцете с  дезинфектант на алкохолна основа или сапун и вода.
  • Огледайте за наличие на дупки.
  • Уверете се, че правилната страна на маската е обърната навън.
  • Покрийте устата и носа с маската.
  • Издърпайте дъното на маската, така че да покрива устата и брадичката.
  • Избягвайте да докосвате маската докато я използвате. Ако го правите, почистете ръцете си с дезинфектант на алкохолна основа или сапун и вода
  • Сменете маската с нова веднага след като е влажна и не използвайте отново маски за еднократна употреба!
  • След употреба свалете маската като същевременно я държите далеч от лицето и дрехите си, за да не докоснете потенциално замърсени повърхности на маската.
  • Изхвърлете веднага в затворен кош, почистете ръцете по вече посочения начин.

В заключение

Няма маска, която да ни защити на 100%. Също така няма маска, която да филтрира перфектно въздуха. Няма да постигнем този ефект дори ако носим 2-3 маски на куп. Може да използвате хирургична маска заедно с FFP модел, само за да защитите Вас и околните едновременно.

По качествено решение може да се постигне при комплексни мерки – носене на маска, често миене и дезинфекциране на ръцете, социална дистанция, често дезинфекциране на работните помещения и станции, избягване на контакт с болни и лична отговорност.

Няма как да се заразим при работа в градината или ходене по улицата без да имаме контакт с хора.

Трябва да се научим да живеем и работим в условията на COVID-19. Бъдете отговорни. Това е Вашето здраве.

Азбест в нашия дом

Какво е азбест и защо е опасен?

Азбест е общо наименование на група влакнести минерали, повечето от които са магнезиеви силикати. Той е негорим и се използва за производство на тъкани още в Древен Египет. В по-ново време се използва за изготвянето на негорими тъкани, материали и пожароустойчиви строителни плоскости.

Използването на азбест в производството на различни видове материали е доста разпространено в годините от 1960 до 1980. Той се употребява най-вече заедно с цимент (90% от неговата употреба) и съответно е разпространен най-вече в строителството

Открит е в повече от 3000 строителни материали отпреди 90-те години. Дишането на азбестови влакна може да причини сериозни здравословни проблеми, белодробни заболявания и рак. Опасен е само ако бъде раздробен и влакната попаднат във въздуха — като азбестов прах. Ако тези влакна бъдат вдишани, те могат да причинят тежки заболявания. Те обаче са много редки сред хората, които не са изложени на големи количества азбест. Тези заболявания се развиват главно от хора, които работят или са работили редовно с азбест.

  • Азбестозата представлява необратимо увреждане на белия дроб, което води до сериозни дихателни затруднения. Тя може да продължи да се развива дори след преустановяване на експозицията на азбест.
  • Рак на белите дробове. Хората, които редовно работят с азбест, са изложени на по-голям риск от развиване на рак на белите дробове.
  • Мезотелиомът е нелечим рак на лигавицата на гърдите или на коремната стена. Той се среща много рядко сред населението, но има по-голяма вероятност да се развие при работещите с азбест работници.

Свързаните с азбест заболявания се развиват в продължение на дълго време. Симптомите на азбестоза могат да се появят след 10—20 години, а признаците за свързан с азбеста рак — след 40 години.

Приема се, че „опасни“ влакна са онези, които са с дължина по-малко от 200 милионни от метъра и/или ако са по-къси — с диаметър по-малко от 3 милионни от метъра. По-безопасно е да се допусне, че всички азбестови влакна са опасни! Те обаче са опасни само ако бъдат вдишани — няма сведения за заболяване от вода, замърсена с азбест.

Ако се налага да работите в някои зони, в които подозирате, че може да има азбестов прах, вие трябва:

  • да внимавате да не разрушавате целостта на азбестовите изделия,
  • да работите само за кратки периоди,
  • да носите подходящи предпазни средства за дихателните органи.

Ако е необходимо да се преместват азбестови изделия, това трябва да се извършва от лицензиран подизпълнител. При никакви обстоятелства не предприемайте отстраняване на азбест, когато сте сами. След употреба трябва да поставите цялото облекло, за което се знае или се смята, че е замърсено с азбестов прах, в обозначен найлонов плик. Облекло, което е замърсено с азбест, може да се почиства само в специализирани перални.

Помнете: винаги е по-добре рисковете да се избягват, затова, ако знаете, че има азбест — стойте настрана.

Как да разбера дали имам азбест в дома си?

За съжаление е трудно да се разбере дали имате азбест в дома си, защото често се смесва с други материали. Ако обаче ремонтирате или събаряте дом, построен преди 1990 г., вероятно поне някои части от дома ще съдържат азбест. Азбестът е вреден само когато материалите, съдържащи азбест, са нарушени, така че знайте къде да го търсите и как да го премахнете безопасно.

Азбестът може да се намери в повече от 3000 обичайни строителни материали, като винилови и линолеумни подови настилки, замазка, изолационна изолация, керемиди за покрив, покритие от гипсокартон, лампи с нажежаема жичка и др. Той може да бъде намерен замаската на стените и прозорците, в контактите, подовата настилка, облицовката на тръбите, в облицовката на бойлери, пещи и камини. Азбестът може да се намери в основата на осветлението с нажежаема жичка и на вграденото осветление. Той е често срещан компонент в изкуствените дървени трупи и пепел. Често се използва като изолационен и огнеупорен материал за камини. Азбест може да има и над окачените тавани. Спрей върху текстурирани или шлифовани стени и тавани може да съдържа азбест. Азбестът често се добавя към външната мазилка за противопожарна защита. Улуците също могат да бъдат направени от азбестов цимент.

Как да тествам?

Безопасното отстраняване и изхвърляне на азбест е споделена отговорност и собствениците на жилища трябва да играят роля в процеса. Ако ремонтирате или събаряте дом, който е построен преди 1990 г., основните стъпки са идентифициране на материалите, съдържащи азбест, и безопасното им премахване.

За да идентифицирате правилно азбеста във вашия дом, трябва да наемете лицензиран подизпълнител за тестване. Той ще вземе проби от възможни материали, съдържащи азбест, във вашия дом и ще ги изпрати в лаборатория за тестване чрез гравиметричен метод (измерване на общото количество прах, емитирано от източника, и концентрацията на азбест в праха). След това ще ви предостави отчет за местоположението им във вашия дом.

След като идентифицирате материалите, съдържащи азбест, следва да бъдат отстранени от лицензиран подизпълнител. Предоставете на изпълнителя доклада от тестващата фирма, за да гарантира, че всички идентифицирани материали, съдържащи азбест, са премахнати. След като работата приключи, изпълнителят на обезвреждането ще ви предостави доклад, потвърждаващ, че всички азбести са премахнати, а имотът ви е готов за разрушаване или обновяване.

Много фирми в Европа се занимават с подмяната на азбеста в сградите, построени през периода 1960 – 1980 г. При заместването на този материал трябва да бъдат взети множество предпазни мерки. Първо, около сградата се създава зона, в която само работещите имат право да влизат. Изгражда се специално помещение, в което те ще се преобличат. Това помещение е свързано с филтър за въздуха, защото праховидните влакна, които се отделят от материалите, съдържащи азбест, са опасни за околната среда. Работниците, които премахват азбеста, носят специални костюми, и въздухът, който поемат през скафандъра си, е пречистен, за да се избегне вдишването на влакната.

След приключване на задачите работниците минават през три процедури, преди да свалят костюма. Първо, влакната се премахват с уред, подобен на прахосмукачка, след което преминават през душ за дезинфекциране. Накрая работниците свалят костюма и всички дрехи, които носят отдолу, и минават през втори душ за дезинфекциране. Едва тогава те могат да се преоблекат и да напуснат зоната.

Ако планирате да ремонтирате или събаряте дом, построен преди 1990 г., като собственик на жилище, трябва да поговорите с вашия подизпълнител относно правилното отстраняване на азбеста. Въпреки, че може да има допълнителни разходи за идентифициране и премахване на азбест, това ще гарантира здравето и безопасността на всички, които работят по проекта.

На територията на България премахването на азбест се извършва от лица с лиценз. Всичко е описано в следните нормативни документи: Закон за управление на отпадъците наредба № 5 от 15 април 2003 г. За предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда с азбест наредба № 9 от 4 август 2006 г. За защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа.