Публикации

Липсата на толерантност или предубеждения спират работодателите да наемат хората с увреждания?

 Според новите промени в закона за наемане на хора с увреждания всеки работодател трябва да има едно лице с трайни увреждания в екип от 50 до 99 работници и служители и две на сто от средно списъчния им състав за екипи със 100 и над 100 работници и служители.

Когато говорим за хора с увреждания, най-често фокусът е върху тялото и неговите дефицити, а не върху възможностите и способностите на човека с увреждане. Често разглеждаме телесното увреждане като заболяване, което се нуждае от терапия. Съответно, отношението към човека е като към пациент, инвалид, в буквалния смисъл на думата. Този модел се ръководи от схващането, че невъзможността на хората с увреждания да участват пълноценно в обществения живот се дължи на техния „недъг“, а не на враждебната околна среда.

Според Иван Нейков – председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика и ключов консултант на Респонса Превент, много пъти работодателите в България отчитат като груба грешка наемането на човек с увреждане поради няколко основни причини:

  1. Според работодателя най-вероятно този човек ще боледува непрекъснато и ще отсъства от работа.
  1. Работодателят трябва да осигури подходяща среда, което ще изисква много финансиране, което може да бъде спестено.
  1. Ако по някаква причина е взето решение човекът с увреждане да бъде освободен от позицията, която заема, няма да има вариант да го освободят, защото има закони, осигуряващи закрила на хората с увреждания.

Всъщност ситуацията е коренно различна. Хората с увреждане ползват определена закрила, но само при пет основания за прекратяване на трудови взаимоотношения. А кодексът съдържа 52. Това е изкуствено създаден страх, че не може да бъде освободен от работа човек с увреждане. Напротив – законът го позволява.

Втората голяма слабост при много от работодателите е, че те не използват възможностите, които Кодексът на труда дава за много и разнообразни договори, които включват и такива за хора с увреждания. Най-често се ползват срочни или безсрочни договори. Има много други форми на трудови договори, които са много по-изгодни за работодателите, но за съжаление може би има недостиг на информация по тази тема.

Третият голям пропуск в практиките на работодателите е неизползването на възможностите, които законът им дава, в това число и за наемане на хора с увреждания.

Най-често работодателят виждат човека с увреждания (ще вземем за пример хората, които имат нужда от инвалидна количка) като човек, на когото трябва да му бъдат осигурени определени условия – да бъдат сменени вратите с по-широки такива за по-голямо удобство, да бъде обособена специална тоалетна, да бъде намерен начин как ще се придвижва в сградата, ако няма асансьор и т.н. Погледнато от този ъгъл, повечето работодатели отказват категорично да наемат такъв работник. А всъщност може да се използват възможностите на законодателството, които дават възможност за работа от разстояние или така наречената дистанционна работа. Тя дава изключителни възможности човекът с увреждания да бъде абсолютно пълноценен работник, без работодателят да създава специално работно място за него. Законът позволява работникът, дори и да е с увреждания, да работи където иска. Достатъчно е в случая работодателят да е осигурил нужните атрибути (лаптоп, интернет, телефон), тъй като по този начин работникът ще може пълноценно да изпълнява трудовите си функции. 

РАБОТОДАТЕЛИТЕ МОГАТ ДА КАНДИДАТСТВАТ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА РАБОТНИ МЕСТА ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ

Утвърдената Национална програма за заетост на хората с увреждания ще се изпълнява от Агенцията за хората с увреждания (АХУ)

В началото на месецюли 2019 г. се очаква Агенцията за хора с увреждания да обяви конкурс за финансиране на проекти по Националната програма за заетост на хората с увреждания. Участници в конкурса могат да бъдат всички работодатели, регистрирани по действащото законодателство.

Планирано е да се отпускат средства по три компонента:

  • Изграждане на достъп до работните места на лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст – до 10 000 лв.;
  • Приспособяване на съществуващи работни места за лицата с трайни увреждания в трудоспособна възраст – до 10 000 лв.;
  • Оборудване на нови работни места за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст – до 10 000 лв.;
  • Квалификация и преквалификация, съответно – обучение за професионално и служебно развитие, за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст – до 200 лв. на ден на лице с трайно увреждане.

Проектите се изготвят по Методика, съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за хората с увреждания.

Какви са задълженията на работодателите според промените в закона за хората с увреждания

Законът следва международните стандарти – категоричен е Иван Нейков

След основните промени, приети в началото на тази година, законът за хората с увреждания предвижда наемането на едно лице с трайни увреждания в екип от 50 до 99 работници и служители и две на сто от средно списъчния им състав за екипи със 100 и над 100 работници и служители. Всеки работодател, засегнат от квотата, е необходимо да предприеме съответните действия за наемане на хора с трайни увреждания. Уврежданията са въпрос на права, а не въпрос на преценка.

Целите на стратегията включват осигуряване на достъпност на стоките и услугите за хората с увреждания, както и насърчаване на пазара на помощни средства. С нововъведенията в закона се цели гарантиране, че хората с увреждания се ползват от всички предимства на гражданството на Европейския съюз и че борбата с дискриминацията, основана на увреждания, дава резултат. Важно е да се отбележи и насърчаването на равните възможности при наемането на работа на хора с увреждания и на такива без увреждания.

Инициативата на закона е за значително повишаване на дела на хората с увреждания, работещи на отворения пазар на труда. Тази група от хора представлява една шеста от общия брой хора в трудоспособна възраст в ЕС, но равнището им на заетост е сравнително ниско.

„Явно имаше нужда от някакъв  малък тласък от закона, за да погледнат на тази група от хора като пълноценни работници. За това и изискването на закона е напълно изпълнимо, а и вече е изпълнено за над 90% от българските предприятия

– споделя Иван Нейков, председател на Управителния съвет на Балканския институт по труда и социалната политика и ключов консултант на Респонса Превент.

Законът следва международните стандарти. Във всички страни членки на ЕС между 8 и 10% от населението са хора с увреждания. И в България е така. От тази гледна точка става дума за много хора, които имат капацитет, имат знания и умения и работодателите разбират това.“

Един от лидерите в сферата на здравето и безопасността – компанията Респонса Превент –  е изготвила експертен наръчник от 7 важни стъпки, които работодателите е важно да имат предвид при наемането на хора с увреждания. Можете да го намерите тук.

Европейският съюз насърчава активното интегриране и пълноценното участие на хората с увреждания в обществения живот в съответствие със своя основан на човешките права подход към въпросите на уврежданията.

7 стъпки при наемане на хора с трайни увреждания

Експертен наръчник, изготвен от Респонса Превент за работодатели според приетите промени в Закона за хората с увреждания

Ангажирането на хора с трайни увреждания и тяхното приобщаване в работната атмосфера е един от акцентите по здраве и безопасност на работното място. След основните промени, приети в началото на тази година, законът предвижда наемането на едно лице с трайни увреждания в екип от 50 до 99 работници и служители и две на сто от средно списъчния им състав за екипи със 100 и над 100 работници и служители. Всеки работодател, засегнат от квотата, е необходимо да предприеме съответните действия за наемане на хора с трайни увреждания.

Един от лидерите в сферата на здравето и безопасността – компанията Респонса Превент, е изготвила експертен наръчник от 7 важни стъпки, които работодателите е важно да имат предвид.

1.Определяне на средносписъчния състав (ССС) на предприятието.

2.Определяне на необходимия за изпълнение на квотата брой лица:

         – за работодатели с 50 до 99 работници и служители – едно лице с трайни увреждания;

         – за работодатели със 100 и над 100 работници и служители – две на сто от средно писъчния им състав.

3. Разглеждане на наличните експертни решения (ЕР) на ТЕЛК на работещи в предприятието с 50 и над 50% трайно намалена работоспособност и съпоставяне с размера на квотата.

4. Последващи действия не се предприемат, в случай че наличните ЕР на ТЕЛК удовлетворяват изискванията на квотата.

Последващи действия се предприемат,  в случай че квотата не е изпълнена, следва да се вземат съответни действия за наемане на хора с трайни увреждания или за освобождаване от задължението за наемане.

5. Вземане на решение относно начина за удовлетворяване на изискванията на Закона за хората с увреждания:

  • предприемане на действия за наемане на хора с трайни увреждания;
  • прилагане на алтернативни мерки за заетост на хора с трайни увреждания.

6. Наемането на хора с трайни увреждания – при желание да се използва посредничество за наемане на хора с трайни увреждания, работодателят е необходимо да уведоми съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта (Бюрото по труда)/, на чиято територия е неговото седалище, чрез уведомление, изготвено по образец, утвърден от Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Подробна информация и образец на уведомлението могат да бъдат намерени в рубриката „Предлагащи работа”, „Уведомление от работодател по чл. 41 от ЗХУ” на електронната страница на Агенцията по заетостта. След подаване на уведомлението и когато работодателите са заявили желание за използване на посредничеството на бюрата по труда за наемане на хора с трайни увреждания, се попълва заявка-спецификация за свободно работно място. Този образец може да бъде изтеглен от електронната страница на Агенцията по заетостта. За улеснение заявката-спецификация за свободно работно място може да бъде подадена оn-line чрез електронната страница на Агенцията по заетостта. Допуска се ползването на услугите и на трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, което също следва да бъде посочено в уведомлението до бюрото по труда.

Срокът за подаване на уведомление за 2019 г. е до 02.07.2019 г.

От следващата 2020 г. това ежегодно задължение работодателят ще трябва да изпълнява в първите 3 месеца от годината.

В срок 3 месеца от предприетите действия работодателят следва да изпълни изискванията за квотата за хора с трайни увреждания (за тази година крайният срок е 02.10.2019 г.) В случай че квотата се изпълни, последващи действия не се предприемат.

7. Ако квотата не се запълни:

  • В случай че квотата не се запълни въпреки подаването на уведомление, удостоверяването на липса на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции „Бюро по труда“ или от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, се извършва от контролните органи въз основа на информация, предоставена от териториалните поделения на Агенцията по заетостта по служебен път. Трудовият посредник с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа издава удостоверяващ документ на работодателя в тримесечен срок от заявяване на работните места, който работодателят представя пред контролните органи.
  • В случай че квотата не се запълни и работодателят не е подавал уведомление, след изтичане на тримесечния срок ежемесечно се заплаща компенсационна вноска в размер 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане. Компенсационната вноска подлежи на доброволно внасяне или на принудително събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Заплащането на компенсационни вноски не отменя задължението за наемане на хора с трайни увреждания. Това означава, че след започване заплащането на тази вноска работодателите имат на разположение следващия тримесечен период, в който да продължат действията за наемане на хора с трайни увреждания – с помощта на териториалното поделение на Агенцията по заетостта, на трудови посредници или по друг начин.

Работодателят може да вземе решение решение за прилагане на алтернативни мерки за заетост на хора с трайни увреждания. Тогава е необходимо да организира и реализира закупуване от специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания, директно от хора с увреждания, осъществяващи самостоятелна стопанска дейност или от социални предприятия клас А и/или клас А+, съгласно Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, произвежданите или търгуваните от тях стоки, или предоставяните от тях услуги, за периода на неизпълнение на квотата. Работодателят може да доказва разхода само с първични платежни документи. Месечният размер на средствата за закупуване на стоките или за ползване на услугите не следва да бъде по-малък от двукратния месечен размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответната календарна година, за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане, до момента на изпълнение на квотата.