Психосоциални рискове и стрес на работното място
Психосоциалните рискове и стресът на работното място са сред най-големите предизвикателства за безопасността и здравето при работа. Те оказват значително въздействие върху здравето на отделните лица, организациите и националните икономики.
Приблизително половината европейски работници смятат стреса за обичайно явление на своето работно място, на което се дължи почти половината от всички загубени работни дни. Подобно на много други проблеми, засягащи психичното здраве, стресът често пъти е неправилно разбиран или заклеймяван. Ако се разгледат обаче като организационен проблем, а не като личен недостатък, психосоциалните рискове и стресът могат да бъдат управлявани като всеки друг риск на безопасността и здравето при работа.
Какво представляват психосоциалните рискове и стресът?
Психосоциалните рискове са резултат от лошо планиране, организиране и управление на труда, както и от лоши социални условия на работното място; те могат да доведат до отрицателни психологически, физически и социални последици, като стрес на работното място, изтощение или депресия. Ето някои примери на условия на труд, водещи до психосоциални рискове:
● прекомерно работно натоварване;
● противоречиви изисквания и неизяснена роля;
● липса на участие при вземането на решения, които засягат работника, и липса на влияние върху начина, по който се извършва работата;
● лошо управлявани организационни промени, несигурност на работното място;
● неефективна комуникация, липса на подкрепа от ръководството или от колегите;
● психологически и социален тормоз, насилие от трета страна.
При обсъждане на изискванията на работното място е важно да се разграничат психосоциалните рискове, като прекомерното работно натоварване, от условията, които макар и да са стимулиращи и понякога проблемни, създават отзивчива околна среда, в която работниците са добре обучени и мотивирани да работят с максималните си възможности. Добрата психосоциална среда стимулира добри производствени резултати и лично развитие, както и психично и физическо благоденствие на работниците и служителите.
Работниците изпитват стрес, когато работата поставя пред тях изисквания, които са по-високи от възможностите им да се справят с тях. Освен проблемите с психичното здраве, работниците, изпитващи продължителен стрес, могат по-нататък да развият сериозни проблеми с физическото здраве, като сърдечносъдови заболявания или мускулно-скелетни проблеми.
На ниво организация отрицателното въздействие включва незадоволителни цялостни бизнес резултати, висок процент на отсъствията от работа, презентизъм (служители и работници, които ходят на работа, когато са болни и не могат да изпълняват ефективно своите задължения), както и повишени нива на злополуките и нараняванията. Отсъствията стават по-продължителни от тези, които се дължат на други причини, а стресът на работното място може да допринесе за повишаване на процента на ранно пенсиониране. Приблизителните оценки на разходите за бизнеса и обществото са значителни и възлизат на милиарди евро на национално равнище.
Колко значителен е проблемът?
Според поведено от EU-OSHA европейско проучване на общественото мнение около половината от работниците считат, че на работното им място има проблем със стреса. Сред най-често посочваните причини за стрес са реорганизацията или несигурността във връзка с работата, продължителното работно време или прекомерното работно натоварване, както и тормоз и насилие на работното място. EU-OSHA представя актуални данни и доказателства от проучвания относно наличието на стрес на работното място, влиянието му върху безопасността и здравето, както и за психосоциалните рискове.
Смята се, че най-ефективен е превантивният, цялостен и систематичен подход за управление на психосоциалните рискове. Проведеното от EU-OSHA Европейско проучване за новите и нововъзникващите рискове в предприятията (ESENER) изследва как се възприемат и управляват психосоциалните рискове в европейските предприятия, като идентифицира основните фактори, пречките и нуждите от подкрепа. Проучването показва, че в сравнение с „традиционните“ рискове за безопасността и здравето при работа, психосоциалните рискове се считат за по-сложни и трудни за овладяване. Необходими са повишаване на осведомеността и прости практики, които улесняват преодоляването на стреса, насилието и тормоза на работното място.
Какво може да се направи за превенция и управление на психосоциалните рискове?
При правилен подход психосоциалните рискове и стресът на работното място могат да бъдат предотвратени и успешно управлявани, независимо от размера и вида на предприятието. Те могат да се преодолеят по същия логичен и систематичен начин, по който се преодоляват всички други рискове, свързани със здравето и безопасността при работа.
Управлението на стреса е не само морално задължение и добра инвестиция за работодателите, но и правно изискване, определено в Рамкова директива 89/391/ЕИО и подкрепено от рамковите споразумения на социалните партньори относно стреса, тормоза и насилието на работното място.
Освен това в Европейския пакт за психично здраве и благоденствие се признават променящите се изисквания и повишаващото се напрежение на работното място и работодателите се насърчават да прилагат допълнителни, доброволни мерки в подкрепа на психичното благоденствие.
Въпреки че работодателите имат законовата отговорност да гарантират, че рисковете на работното място правилно се оценяват и контролират, от съществено значение е и участието на работниците и служителите. Работниците и служителите и техните представители най-добре разбират проблемите, които могат да възникнат на работното място. Включването им ще гарантира, че въведените мерки са както адекватни, така и ефективни.
Статията е създадена по материали на Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA).
