Ергономия в офиса – част I

/in , /by

Хората обичат масово да повтарят „Трябва да си избера стол“. Човешкото тяло не е проектирано да седи, а да стои право или да лежи, затова всеки има нужда от ергономия – от продавача на вестници в малка будка до най-голямото предприятие. 

Ергономията е свързана с взаимодействията между хората и тяхната физическа и организационна среда. Когато условията и изискванията на работното място отговарят на техните възможности, безопасността и производителността се подобряват. Ергономичността може да намали риска от разтежения и навяхвания и други свързани мускулно-скелетни наранявания (MSI), което е и най-честата травма, свързана с работата.

Според българските държавни стандарти, ергономията е наука за взаимодействието на човека с техническите средства, в процеса на труда, с цел осигуряване на оптимално съответствие между съдържанието и условията на трудовата дейност и човешките особености и възможности.

Най-общо казано, ергономията изучава възможностите за най-доброто приспособяване на човека по време на трудовия процес, към дадената конкретна работа, като се съблюдават биологичните особености на човешкия организъм. Изучавайки факторите в тази област, ергономията разработва изисквания и стандарти за конструкторите, технолозите, ръководителите на предприятията и работниците, за да бъдат създадени такива условия на труд, които го правят високопроизводителен, безопасен и същевременно съответстващ на психофизиологичните възможности на човека. За решаване на ергономичните проблеми в зависимост от конкретната задача, която решава, ергономията използва научните достижения, методологията и изследователския апарат на анатомията, физиологията, психологията, антропометрията, биомеханиката, хигиената на труда, организацията на труда, промишлените изкуства и естетиката. 

Целта на въвеждането на ергономичните изисквания към работното място, е да се намали броя и тежестта на мускулно-скелетните увреждания (MSI) и травми, причинени от експозицията на рисковите фактори.

MSI са увреждания и заболявания, които  засягат мускулите, сухожилията, връзките, нервите и другите меки тъкани, ставите на шията, горните крайници (раменете, ръцете, китките, пръстите), долните крайници (колене, бедра, стъпала).

Симптомите на MSI са:

       – болки в ставите;

       – болки, изтръпване или вкочаненост на ръцете или петите;

       – остри или пробождащи болки в ръцете и краката;

       – усещане за затопляне;

       – болки в кръста, раменете, горната част на ръката, коленете;

       – побеляване на пръстите на ръцете или краката;

       – болки в гърба или врата;

       – схващане.

Всички те могат да доведат до затруднение в движенията или до трайна инвалидност, ако не се вземат мерки. Терминът включва заболявания със специални диагнози (например замръзнало рамо, синдром на карпалния канал и други), при които е налице болка, но без специфични симптоми. Особен проблем и повод за загриженост сред служителите в офиси, предизвикват болките в шията, горните крайници и гърба, предвид еднообразния статичен и интензивен характер на тяхната работа.

MSI на работното място се появяват при излагане на следните рискови фактори:

  • Повторяемост (монотонност на движенията). Непрекъснатото извършване на едни и същи движения довежда до риск от MSI на врата, раменете, дланите, китките, краката, торса, таза, коленете, глезените.  Тежестта на последиците, зависи от честотата на повторяемостта на действието, от скоростта с която се извършва и от броя на участващите в него мускули, от необходимото усилие за извършване на действието.
  • Усилие, напрежение – Това е физическото усилие, което е необходимо да се приложи за извършване на работа, за управляване на уред или съоръжение като прилаганата сила зависи от начина на захващане на обекта, от теглото му и от положението на тялото на човека, както и от продължителността на операцията.
  • Принудителна поза – Работната поза е положението на тялото, което то заема при извършване на работа и мускулите, които се ангажират при извършване на физическото усилие. Принудителната поза включва повторяемо или продължително протягане с цел достигане на нещо, извиване, навеждане, коленичене, клякане, работа с ръце – довежда до риск от MSI на врата, раменете, дланите, китките, гърба, торса, таза. Работа, при която гърбът, вратът или кръста са наведени или извити повече от 2 часа в един работен ден – довежда до риск от MSI на дланите, китките, колената, глезените.
  • Притискане – Притискането на тялото към твърд или с остри ръбове предмет довежда до напрягане на нервите, сухожилията и кръвоносните съдове (напр. използването на дланта като чук).
  • Вибрации – Управляването на вибриращи уреди, като миксери, бормашини и  др. довежда до увреждания на периферната нервна система.

Добрият ергономичен дизайн (проектиране) довежда до по-ефективно и безопасно използване на възможностите на работещия, без предизвикване на нежелани травми, увреждания и неразположения. За това препоръчваме индивидуални стратегии, включващи активен интерес към състоянието и политиката на безопасността и здравето при работа и промени в дизайна на труда.

Следва продължение…