Липсата на толерантност или предубеждения спират работодателите да наемат хората с увреждания?

 Според новите промени в закона за наемане на хора с увреждания всеки работодател трябва да има едно лице с трайни увреждания в екип от 50 до 99 работници и служители и две на сто от средно списъчния им състав за екипи със 100 и над 100 работници и служители.

Когато говорим за хора с увреждания, най-често фокусът е върху тялото и неговите дефицити, а не върху възможностите и способностите на човека с увреждане. Често разглеждаме телесното увреждане като заболяване, което се нуждае от терапия. Съответно, отношението към човека е като към пациент, инвалид, в буквалния смисъл на думата. Този модел се ръководи от схващането, че невъзможността на хората с увреждания да участват пълноценно в обществения живот се дължи на техния “недъг”, а не на враждебната околна среда.

Според Иван Нейков – председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика и ключов консултант на Респонса Превент, много пъти работодателите в България отчитат като груба грешка наемането на човек с увреждане поради няколко основни причини:

  1. Според работодателя най-вероятно този човек ще боледува непрекъснато и ще отсъства от работа.
  1. Работодателят трябва да осигури подходяща среда, което ще изисква много финансиране, което може да бъде спестено.
  1. Ако по някаква причина е взето решение човекът с увреждане да бъде освободен от позицията, която заема, няма да има вариант да го освободят, защото има закони, осигуряващи закрила на хората с увреждания.

Всъщност ситуацията е коренно различна. Хората с увреждане ползват определена закрила, но само при пет основания за прекратяване на трудови взаимоотношения. А кодексът съдържа 52. Това е изкуствено създаден страх, че не може да бъде освободен от работа човек с увреждане. Напротив – законът го позволява.

Втората голяма слабост при много от работодателите е, че те не използват възможностите, които Кодексът на труда дава за много и разнообразни договори, които включват и такива за хора с увреждания. Най-често се ползват срочни или безсрочни договори. Има много други форми на трудови договори, които са много по-изгодни за работодателите, но за съжаление може би има недостиг на информация по тази тема.

Третият голям пропуск в практиките на работодателите е неизползването на възможностите, които законът им дава, в това число и за наемане на хора с увреждания.

Най-често работодателят виждат човека с увреждания (ще вземем за пример хората, които имат нужда от инвалидна количка) като човек, на когото трябва да му бъдат осигурени определени условия – да бъдат сменени вратите с по-широки такива за по-голямо удобство, да бъде обособена специална тоалетна, да бъде намерен начин как ще се придвижва в сградата, ако няма асансьор и т.н. Погледнато от този ъгъл, повечето работодатели отказват категорично да наемат такъв работник. А всъщност може да се използват възможностите на законодателството, които дават възможност за работа от разстояние или така наречената дистанционна работа. Тя дава изключителни възможности човекът с увреждания да бъде абсолютно пълноценен работник, без работодателят да създава специално работно място за него. Законът позволява работникът, дори и да е с увреждания, да работи където иска. Достатъчно е в случая работодателят да е осигурил нужните атрибути (лаптоп, интернет, телефон), тъй като по този начин работникът ще може пълноценно да изпълнява трудовите си функции. 

С ново име тръгваме към по-висок растеж

С ново име тръгваме към по-висок растеж. Списание Икономика

Интервю с Нейко Нейков, управител на Респонса Превент ООД:

Учим се от опита в ребрандирането на други преди нас, но вероятно и ние ще направим нашите си грешки

– Господин Нейков, как стигнахте до ребрандирането, свързано дори с промяна на името на компанията?

– Групата от фирми, които представлявам, е в България вече над 12 години. Под името Team Prevent създадохме добра репутация на услугите, свързани със здраве и безопасност. Но желанието ни беше да се разширяваме, каквато бе и визията на нашите немски съсобственици. Междувременно се присъединихме към друга голяма международна група с ноу-хау в сферата на безопасността. На българска почва обаче сме част от група компании под името „Респонса”.

– Какъв е фокусът на дейността на Респонса Превент?

– Предлагаме консултантски услуги в сферата на здравето и безопасността, като от година и половина навлязохме и в аутомотив сектора. Българското законодателство изисква от всяка компания да извършва определени дейности, свързани с т. нар. трудова медицина. Но ние предлагаме и друго ноу-хау – например за безопасна детска градина и безопасно училище, безопасно строителство, помагаме и на редица други бизнеси да работят безопасно. Разработваме дори правила за безопасен дом.

– Как избрахте новото име на компанията?

– Решихме да направим промяна, която да показва нашата принадлежност към едно бизнес семейство, зад което всъщност стои семеен бизнес. Респонса Превент е нашият отговор за необходимата превенция.

Сложихме голяма усмивка в нашето лого, защото ни се иска хората в България да се усмихват повече.

– Кое ви дава увереност, че огромното усилие за тази промяна си заслужава?

– Когато  компанията си постави определени цели и нейният екип е вдъхновен да ги постигне, се получава увереност, че всичко ще се развива добре.

– Как дотук извървяхте пътя на ребрандирането?

– То не е никак лек процес. Използваме социалните мрежи, но и медиите, като кампаниите са с различна продължителност.

– Ползвате ли външна подкрепа?

– Разбира се, работим с маркетингова и с рекламна агенция. Те ни подпомагат активно, затова съм сигурен, че без тях би било доста по-трудно.

– По първоначални изчисления колко скъпо би било ребрандирането?

– Колко точно ще ни излезе, ще разберем, когато платим сметката. След две години кампаниите ще приключат и тогава ще теглим чертата.

– Преди да се хвърлите в дълбокото, направихте ли проучване какви грешки са допускани от други преди вас?

– Маркетинговата агенция събра доста примери за успешни и неуспешни кампании. Разбрахме например, че преекспонирането на твърдението „Ние сме старата компания Team Prevent” ще ни връща назад. Убеден съм, че и ние също ще допуснем грешки, нашите си грешки.

Кой в такъв случай е правилният подход, когато се сменя името? Как да се комуникира с онези, които те знаят със старото име?

– Бяхме посъветвани да работим отворено с настоящите си клиенти и да ги информираме доста по-рано, за да не останат изненадани от промяната.

– Бяхте ли им казали точната дата, на която ще стане промяната?

– Да, казахме им и… ги излъгахме. Защото точно когато подадохме документите за пререгистрацията, се срина Търговският регистър. Понякога съдбата изиграва лоша шега, но пък всички, с които работехме към онзи момент, знаеха какво предстои.

– Какво направихте в деня, когато ново име влезе в обращение?

– На старта на ребрандирането – 17 октомври – изпратихме до всички наши партньори информация, че промяната е вече факт. Получихме много поздравления и емоционални съобщения, които ни зареждат с положителна енергия.

Ново име

– Какво ще кажете на всички онези, които тепърва ще вземат решение за тръгнат по вашия път?

– Ще им кажа да работят за името и то ще ги възнагради за усилията. Много от българските компании не инвестират в създаването на запомнящо се име и въздействащо лого.

– Но след като 12 години сте работили за име, от което се отказахте…

– Ние сме убедени, че постигнахме тавана с предишното име. Разширяването на нашето портфолио от услуги стана причина за ребрандирането. „Споделяме вашата отговорност” е новият ни слоган. Има причина за това – в България единственият виновен е работодателят.

Ние даваме гаранция за нашите услуги и сме готови да споделим отговорността на работодателя.

– Как обаче да идентифицираме точните хора за точната работа, наречена корпоративен ребрандинг?

– Лошият маркетинг е по-добър от липсата на какъвто и да е маркетинг. По-добре да вървим смело напред и да грешим, отколкото да се боим да предприемем нещо. В България вече има добри консултанти, но никой не познава по-добре компанията от хората, които работят в нея.