Режисьорът Люси Иларионов със съвет след битов инцидент

Близо 20 милиона подобни наранявания в Европа годишно: защо превенцията е важна

 

Как да избегнем потенциално опасни ситуации, които могат да доведат до битов инцидент? През август  „Респонса Превент“ покани Люси Иларионов да сподели лични препоръки. Известният режисьор претърпява битова злополука, докато прави каменната облицовка на оградата в провинциалната си вила.  В резултат на неправилна работа с лепило за плочки пострадва кожата на дланите му.

„Естет съм, затова исках да имам пряк досег с пръстите си, така че прецизно да поставя плочите върху оградата на семейната вила. Ето защо и не използвах специални ръкавици. Само ден по-късно болката се разрази. За десетина дни напълно изгубих чувствителност по кожата и на двете си ръце“

, обясни той. По думите му, макар злополуката да не го е отказала от смели експерименти с интериора в бъдеще, не би пренебрегнал правилата за безопасност отново. На въпрос какво би трябвало да знаем, преди да се планираме ремонт у дома, режисьорът настоява: „Най-приятно е, когато работата ни „опари“ лично. Но не пренебрегвайте дребните мерки за лична защита!“

Близо 20 млн. неволни наранявания се случват ежегодно у дома, по време на спортуване и в институциите в Европейския съюз, обобщават от EuroSafe. Тези цифри възлизат на поне 52% от всички 38 милиона отделни случая, които попадат в спешните отделения, поясняват от Асоциацията.

 „Всеки от нас е отговорен за своето здраве и безопасност, защото това рефлектира върху всички, на които държим. В ход е вторият етап на кампанията „Работи безопасно, бъди здрав!“.  Вярвам, че с тази благородна цел ще допринесем за все по-информираното и отговорно отношение

, напомни Нейко Нейков, правител на „Респонса Превент“.

„Респонса Превент“ с първо в България обучение за новостите при назначаване на хора с увреждания

На 21 август в хотел Експо, София „Респонса Превент“ проведе първото в България обучение, представящо  новостите при осигуряване на трудова заетост на хора с увреждания. Лектори бяха д-р Димитър Софиянски, експерт по здраве и безопасност в компанията и Иван Нейков, председател на Управителния съвет на Балканския институт по труда и социалната политика и ключов консултант на „Респонса Превент“. Как се прилагат и контролират квотите за назначаване на служители с трайни увреждания, какви алтернативни мерки за заетост са предвидени и кои възможности за финансиране предлага Националната програма за заетост на хора с  увреждания бяха сред темите на събитието, което събра в активна дискусия специалисти от всички икономически дейности от цялата страна. Присъстващите имаха възможност да се запознаят със седемте стъпки, в които експерти от „Респонса Превент“ обобщават изискванията на нормативните актове.

С обнародването на правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания в края на март работодателите у нас са изправени пред актуални въпроси, касаещи трудовите отношения със служители с трайни увреждания. Така според чл. 38 от новия правилник тази група служители вече се ползват с възможност за постъпване на работа на квотен принцип, където изискуемият минимален брой нови назначения се определя  според капацитета на работодателя. В средно големи компании с щат между 50 и 99 души, съгласно новия правилник би следвало да се труди едно лице с трайни увреждания. За екип от 100 и повече служители изискването е 2% от тях да бъдат назначени на новия принцип, заложен в правилника.  Целта на обучението бе да се разгледат задълженията на средните и големи предприятия, уредени в новия закон за наемане на хора страйни увреждания.

“Смятам, че не е достатъчно просто да очакваме от работодателите да спазват изискванията на нормативния акт. Много важно е те да бъдат вярно и пълно информирани“

, подчерта д-р Софиянски. 

Това ще допринесе такива назначавания да се организират по най-добрия начин с взаимна полза, допълни той. Иван Нейков уточни, че списъците с трудоустроени служители не запълват автоматично квотите за наемане на лица с трайни увреждания.  Сред акцентите в дискусията бе необходимостта от реабилитация на хората с увреждания по отношение на професионалния им потенциал.

„Хората с увреждания не са задраскани от пазара на труда“

, подчерта д-р Софиянски.

 Бяха разгледани и санкциите, на които подлежат работодателите при неизпълнение на квотите за назначаване на лица с трайни увреждания. “Работодателят има пълната свобода, но дотам, че да се справи с изискванията“, отбелязаха лекторите. Д-р Софиянски обобщи наблюденията си по прилагането на новия закон за хората с увреждания няколко месеца след влизането му в сила. Той поясни, че с първото по рода си обучение встъпително се разглеждат изискванията на нормативния акт и със сигурност има необходимост от дискусии в бъдеще. . След изтичане на крайния срок за приключване на необходимите действия, предвидени от новия закон за хората с увреждания, ще възникнат актуални въпроси по изпълнението му, заяви д-р Софиянски.

В коментар Мариела Петкова, административен директор на пристанище Варна, участник в обучението, сподели, че ще продължи да има потребност от информация за прилагането на новия закон, като опитът ще даде отговор на някои от актуалните въпроси.  Всички участници споделиха, че в рамките на обучението са получили ясни отговори във връзка с новия закон за хората с увреждания и правилника за прилагането му.

За дългосрочните ползи от адекватна информираност говори Иван Нейков:

За съжаление изследванията сочат, че има трайно наслоени негативни възприятия в част от обществото по отношение на възможностите на хората с увреждания. Сякаш сме готови много лесно да приемем, че те не са прецизни работници. Практиката сочи, че се оказват много лоялни и надеждни служители. Предприятията, които използват капацитета им, имат повече ползи, включително и по отношение на доверието и репутацията

, подчертава специалистът.  През ноември Респонса Превент планира мащабно обучение, на което ще присъстват експерти от цялата страна. Те ще се запознаят подробно с отговорите на въпросите по новостите във връзка с прилагането на Закона за хора с увреждани

Липсата на толерантност или предубеждения спират работодателите да наемат хората с увреждания?

 Според новите промени в закона за наемане на хора с увреждания всеки работодател трябва да има едно лице с трайни увреждания в екип от 50 до 99 работници и служители и две на сто от средно списъчния им състав за екипи със 100 и над 100 работници и служители.

Когато говорим за хора с увреждания, най-често фокусът е върху тялото и неговите дефицити, а не върху възможностите и способностите на човека с увреждане. Често разглеждаме телесното увреждане като заболяване, което се нуждае от терапия. Съответно, отношението към човека е като към пациент, инвалид, в буквалния смисъл на думата. Този модел се ръководи от схващането, че невъзможността на хората с увреждания да участват пълноценно в обществения живот се дължи на техния „недъг“, а не на враждебната околна среда.

Според Иван Нейков – председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика и ключов консултант на Респонса Превент, много пъти работодателите в България отчитат като груба грешка наемането на човек с увреждане поради няколко основни причини:

  1. Според работодателя най-вероятно този човек ще боледува непрекъснато и ще отсъства от работа.
  1. Работодателят трябва да осигури подходяща среда, което ще изисква много финансиране, което може да бъде спестено.
  1. Ако по някаква причина е взето решение човекът с увреждане да бъде освободен от позицията, която заема, няма да има вариант да го освободят, защото има закони, осигуряващи закрила на хората с увреждания.

Всъщност ситуацията е коренно различна. Хората с увреждане ползват определена закрила, но само при пет основания за прекратяване на трудови взаимоотношения. А кодексът съдържа 52. Това е изкуствено създаден страх, че не може да бъде освободен от работа човек с увреждане. Напротив – законът го позволява.

Втората голяма слабост при много от работодателите е, че те не използват възможностите, които Кодексът на труда дава за много и разнообразни договори, които включват и такива за хора с увреждания. Най-често се ползват срочни или безсрочни договори. Има много други форми на трудови договори, които са много по-изгодни за работодателите, но за съжаление може би има недостиг на информация по тази тема.

Третият голям пропуск в практиките на работодателите е неизползването на възможностите, които законът им дава, в това число и за наемане на хора с увреждания.

Най-често работодателят виждат човека с увреждания (ще вземем за пример хората, които имат нужда от инвалидна количка) като човек, на когото трябва да му бъдат осигурени определени условия – да бъдат сменени вратите с по-широки такива за по-голямо удобство, да бъде обособена специална тоалетна, да бъде намерен начин как ще се придвижва в сградата, ако няма асансьор и т.н. Погледнато от този ъгъл, повечето работодатели отказват категорично да наемат такъв работник. А всъщност може да се използват възможностите на законодателството, които дават възможност за работа от разстояние или така наречената дистанционна работа. Тя дава изключителни възможности човекът с увреждания да бъде абсолютно пълноценен работник, без работодателят да създава специално работно място за него. Законът позволява работникът, дори и да е с увреждания, да работи където иска. Достатъчно е в случая работодателят да е осигурил нужните атрибути (лаптоп, интернет, телефон), тъй като по този начин работникът ще може пълноценно да изпълнява трудовите си функции. 

С ново име тръгваме към по-висок растеж

С ново име тръгваме към по-висок растеж. Списание Икономика

Интервю с Нейко Нейков, управител на Респонса Превент ООД:

Учим се от опита в ребрандирането на други преди нас, но вероятно и ние ще направим нашите си грешки

– Господин Нейков, как стигнахте до ребрандирането, свързано дори с промяна на името на компанията?

– Групата от фирми, които представлявам, е в България вече над 12 години. Под името Team Prevent създадохме добра репутация на услугите, свързани със здраве и безопасност. Но желанието ни беше да се разширяваме, каквато бе и визията на нашите немски съсобственици. Междувременно се присъединихме към друга голяма международна група с ноу-хау в сферата на безопасността. На българска почва обаче сме част от група компании под името „Респонса”.

– Какъв е фокусът на дейността на Респонса Превент?

– Предлагаме консултантски услуги в сферата на здравето и безопасността, като от година и половина навлязохме и в аутомотив сектора. Българското законодателство изисква от всяка компания да извършва определени дейности, свързани с т. нар. трудова медицина. Но ние предлагаме и друго ноу-хау – например за безопасна детска градина и безопасно училище, безопасно строителство, помагаме и на редица други бизнеси да работят безопасно. Разработваме дори правила за безопасен дом.

– Как избрахте новото име на компанията?

– Решихме да направим промяна, която да показва нашата принадлежност към едно бизнес семейство, зад което всъщност стои семеен бизнес. Респонса Превент е нашият отговор за необходимата превенция.

Сложихме голяма усмивка в нашето лого, защото ни се иска хората в България да се усмихват повече.

– Кое ви дава увереност, че огромното усилие за тази промяна си заслужава?

– Когато  компанията си постави определени цели и нейният екип е вдъхновен да ги постигне, се получава увереност, че всичко ще се развива добре.

– Как дотук извървяхте пътя на ребрандирането?

– То не е никак лек процес. Използваме социалните мрежи, но и медиите, като кампаниите са с различна продължителност.

– Ползвате ли външна подкрепа?

– Разбира се, работим с маркетингова и с рекламна агенция. Те ни подпомагат активно, затова съм сигурен, че без тях би било доста по-трудно.

– По първоначални изчисления колко скъпо би било ребрандирането?

– Колко точно ще ни излезе, ще разберем, когато платим сметката. След две години кампаниите ще приключат и тогава ще теглим чертата.

– Преди да се хвърлите в дълбокото, направихте ли проучване какви грешки са допускани от други преди вас?

– Маркетинговата агенция събра доста примери за успешни и неуспешни кампании. Разбрахме например, че преекспонирането на твърдението „Ние сме старата компания Team Prevent” ще ни връща назад. Убеден съм, че и ние също ще допуснем грешки, нашите си грешки.

Кой в такъв случай е правилният подход, когато се сменя името? Как да се комуникира с онези, които те знаят със старото име?

– Бяхме посъветвани да работим отворено с настоящите си клиенти и да ги информираме доста по-рано, за да не останат изненадани от промяната.

– Бяхте ли им казали точната дата, на която ще стане промяната?

– Да, казахме им и… ги излъгахме. Защото точно когато подадохме документите за пререгистрацията, се срина Търговският регистър. Понякога съдбата изиграва лоша шега, но пък всички, с които работехме към онзи момент, знаеха какво предстои.

– Какво направихте в деня, когато ново име влезе в обращение?

– На старта на ребрандирането – 17 октомври – изпратихме до всички наши партньори информация, че промяната е вече факт. Получихме много поздравления и емоционални съобщения, които ни зареждат с положителна енергия.

Ново име

– Какво ще кажете на всички онези, които тепърва ще вземат решение за тръгнат по вашия път?

– Ще им кажа да работят за името и то ще ги възнагради за усилията. Много от българските компании не инвестират в създаването на запомнящо се име и въздействащо лого.

– Но след като 12 години сте работили за име, от което се отказахте…

– Ние сме убедени, че постигнахме тавана с предишното име. Разширяването на нашето портфолио от услуги стана причина за ребрандирането. „Споделяме вашата отговорност” е новият ни слоган. Има причина за това – в България единственият виновен е работодателят.

Ние даваме гаранция за нашите услуги и сме готови да споделим отговорността на работодателя.

– Как обаче да идентифицираме точните хора за точната работа, наречена корпоративен ребрандинг?

– Лошият маркетинг е по-добър от липсата на какъвто и да е маркетинг. По-добре да вървим смело напред и да грешим, отколкото да се боим да предприемем нещо. В България вече има добри консултанти, но никой не познава по-добре компанията от хората, които работят в нея.