Кой трябва да има трудова медицина? Истини и заблуди

Респонса Превент е консултантска фирма. Само в тази си роля си позволяваме да напишем тази статия. Информацията в нея е консултирана с нашите експерти, юристи и инспекцията по труда, но не задължаване никого с нея. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд има един важен член. В него е записано: “Цялата отговорност е на работодателя”. Ние знаем, че работодателя взима решенията и носи отговорността.

„Имам само един служител. Трябва ли ми трудова медицина?”,„Аз съм само управител. Трябва ли да се броя?“, “Управител съм в няколко фирми, значи не влизам в бройката за трудова медицина”, „Хората ми са на 4 часа. Това влиза ли?“, „Персоналът е от агенция. За тях кой отговаря?“, “Имам хора на граждански договор. Какво трябва да правя за тях по здраве и безопасност”.

Това са едни от най-честите въпроси, които получаваме в Респонса Превент.

Интересното е, че в много случаи работодателите получават различни отговори от счетоводители, консултанти, колеги или дори от други доставчици на услуги. Причината е проста. Много хора задават грешния въпрос.

Грешният въпрос

Повечето работодатели питат:

„За колко души трябва да плащам трудова медицина?“

Законът се интересува от начина на осигуряване, вида на договора, но и от друго важно нещо:

Кои хора реално работят и са изложени на рисковете на работната среда?

Именно това е философията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Работещият човек е в центъра на системата. Не договорът. Не длъжността. Не осигуровките. Човекът!

Тук е мястото да отворим една важна скоба - “лицата наети на граждански договор не попадат в задълженията за осигуряване на трудова медицина, здраве и безопасност.”

Кога възниква задължението за трудова медицина?

Законът е категоричен. Работодателите са длъжни да осигурят обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина. Това изискване е уредено в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за дейността на службите по трудова медицина. На практика това означава:

Ако имате работещи лица, трябва да осигурите обслужване от Служба по трудова медицина.

Няма значение дали фирмата е голяма или малка.

Няма значение дали е офис, магазин, училище, строителна фирма, производствено предприятие или онлайн бизнес.

Само един служител имам. Трябва ли ми трудова медицина?

Да! Дори при един назначен служител работодателят има задължение да осигури обслужване от СТМ. Законът не поставя минимален праг от 5, 10 или 50 служители. Това е един от най-разпространените митове в практиката.

А управителят брои ли се?

Отговорът е категорично „Да“, когато управителят реално участва в дейността на дружеството.

Нека бъдем честни. Може ли един управител да не работи?

Той подписва договори.

Представлява дружеството.

Организира дейността.

Управлява персонала.

Носи отговорност за спазването на законодателството.

Носи отговорност за здравословните и безопасни условия на труд.

Следователно той също е част от работната среда и също е изложен на съответните рискове.

Затова, ако фирмата има:

• 1 управител;
• 1 служител;

следва да се разглеждат като 2 работещи лица.

А ако управителят е в няколко фирми? Това не променя нищо.

Кои лица трябва да бъдат включени?

Практически работодателят следва да включи всички лица, които реално полагат труд и са изложени на рисковете на работната среда. Това обикновено включва:

• всички лица на трудов договор;
• служители на 2, 4, 6 или 8 часа;
• управители по ДУК;
• управители, които лично участват в дейността, включително като самоосигуряващи се лица;
• съдружници, които полагат личен труд;
• стажанти и практиканти;
• персонал, предоставен от агенции за временна заетост;
• командировани работници, когато работят под организацията и контрола на работодателя.

А хората от агенция за временна заетост?

Това е друг често срещан пропуск. Много работодатели смятат, че след като работниците не са назначени директно от тях, не трябва да бъдат включвани.

Реалността е различна. Тези хора работят на същите работни места. Използват същото оборудване. Изложени са на същите рискове. Затова безопасността и здравето им не могат да бъдат игнорирани.

Защо всъщност съществува трудовата медицина?

За съжаление много работодатели възприемат СТМ като поредния договор в папката. Но това никога не е била идеята на закона.

Целта на трудовата медицина е да подпомага работодателя при:

• оценката на риска;
• наблюдението на здравното състояние на работещите;
• анализа на условията на труд;
• разработването на превантивни мерки;
• подобряването на работната среда;
• намаляването на трудовите злополуки и професионалните заболявания;
• В решаването на реални казуси;
• В подобряване на условията на труд и много други.

Да си го кажем честно! Никой няма полза просто от едни документи в папка. Трябва реални действия и реална полза от трудовата медицина.

Най-важното правило

Ако се колебаете дали дадено лице трябва да бъде включено, задайте си един прост въпрос:

Този човек реално работи ли в предприятието и изложен ли е на рисковете на работната среда?

Ако отговорът е „Да“, много трудно може да се обясни защо той/тя трябва да остане извън системата за здраве и безопасност.

Защото трудовата медицина не следва договора. Трудовата медицина следва работещия човек.

И още веднъж ще кажем: “лицата наети на граждански договор не попадат в задълженията за осигуряване на трудова медицина, здраве и безопасност.”