Откровен разговор с инж. Веселин Попов, един от първите служители в Респонса Превент

Ние в Респонса Превент вярваме, че всеки от нас е много цветен и интересен човек, не само голям професионалист. Една от целите, които сме си поставили за тази година, е да се запознаем с всеки от екипа отвъд служебната информация, която знаем за него. Започваме с един от хората, които са в компанията още от самото й създаване. Човек, който всички уважаваме много, един от доайените на здравето и безопасността на работното място в България – Веселин Попов.

Трите думи, с които описа себе си, са: стриктност, съзнателност, компетентност. Не са ли това и едни от най-важните ценности в сферата на здравето и безопаснотта?

– Наистина, това са едни от най-важните ценности в сферата на безопасността и здравето при работа, но мисля, че това е така и в живота, и в професионалната реализация. Това е моето кредо, което съм се старал да спазвам през цялата ми трудова дейност.

Ти си с Респонса Превент от самото начало. Къде беше преди това?

– Инженер съм със специалност “Минна електромеханика”, което предопредели трудовата ми биография доста години да е свързана с рудодобива и металургията като енергитик на различни йерархични нива и впоследствие като специалист, работещ в сферата на безопасността и здравето при работа.

 От колко години си Експерт ЗБУТ и защо в началото избра тази професия?

– Като специалист в сферата на безопасността и здравето при работа съм от 35 години. Причините да започна работа в тази сфера са две. Както е известно, електробезопасността е може би един от основните рискове, водещи до тежки последствия и това още като млад енергетик ме накара с изключително внимание и интерес да се обърна към този елемент от моите преки задължения. Втората причина е предложението, което получих за работа в инспекцията по труда в тогавашното министерство на металургията и минералните ресурси, чийто ръководител беше един изключителен човек и специалист. На него дължа твърде много от оформянето ми като специалист в областта на безопасността и здравето при работа.

Има ли предизвикателство в тази професия?

 – Ако нямаше предизвикателство, може би нямаше да й отдам по-голямата част от живота си. Никога няма да забравя безсънните нощи и споровете в търсене на причите за допуснати трудови инциденти и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да не се повтарят. Именно този опит винаги ме е карал над всичко да поставям мерките за превенция. И точно тук обикновено са били най- големите проблеми с ръководители от всички нива, а бих казал и обиди, разочарования, понякога дори и желание да си сменя професията.

Кой е Веселин Попов извън здравето и безопасността ?

– Един обикновен човек в доста напреднала възраст. Все още любознателен за доста неща – вярвам, че човек се учи, докато е жив. Силно привързан към семейството, високо ценящ и стараещ се да спазва християнските ценности,с огромна любов към природата и особено планините. Изключително много ме дразни и натъжава ширещата се мърльовщина, дебелалашкото и просташко отношение- към природата, към околната битова среда, което проявяват не малка част от хората.

Кое е твоето лично предизвикателство?

– Да имам сили – физически и психически да бъда част от Респоса Превент поне още две години.

Кой е най- полезният урок, който си научил в живота си?

– Да бъда честен и лоялен с хората, с които работя и живея.

Кое цениш най- много в хората, с които общуваш?

-Това, което изисквам към себе си, ценя и в хората, с които общувам – лоялност и честност.

Ако можеш да избереш времето и мястото, в което да живееш, кое би било то и защо?

– За човек на моята възраст е нормално да се връща назад във времето и да си задава този въпрос. Истина е, че нашето поколение живя и работи в две различни епохи. Но мисля, че независимо от отрицателните неща на едната и другата, все пак сме щастливци, че е било така. Най-важното е, че правейки ретроспекция на отминалите години, считам, че няма нещо, от което да се срамувам, а това е най-важното.

Как виждаш мястото на Респонса Превент след 5 години?

– Трудно ми е да преценя, но мисля, че държавата ни почва да се отърсва от така наречения преходен период и да се приобщава все повече към европейските ценности, неизбежна част от тях са особеното внимание към условията на труд и свързаните с това дейности по тяхната превенция.