Трудоустрояване и закон за хора с увреждания – разлики между тях

С приемането, в края на 2018 г., на Закон за хората с увреждания /ЗХУ/ се въведе задължението, всички работодатели с повече от 49 работещи, да назначават работници и служители с трайни увреждания, съгласно определена квота.

Заедно с това, остава в сила изискването на Кодекса на труда, работодатели с повече от 50 работещи да определят ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента, от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност.

При изпълнението на тези изисквания възниква въпросът: Каква е разликата между работните места за изпълнение на квотата за хора с трайни увреждания и работните места, подходящи за трудоустрояване? И може ли едни и същи лица да отговарят и на двете изисквания?

Изпълнението на квотата за работници и служители с трайни увреждания е задължително. Това означава, че всеки работодател с повече от 49 работещи трябва да назначи такива лица.

Хора с трайни увреждания по смисъла на ЗХУ са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.

В случай, че квотата не е изпълнена, работодателят предприема съответни действия за наемане на хора с трайни увреждания или прилага алтернативни мерки за заетост.

При неизпълнение на тези задължения, работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер 30 на сто от минималната работна заплата за страната, за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане.

Изисквания за уведомяване за изпълнението на квотата няма. Контролът по спазване на задълженията се осъществява от органите на Инспекцията по труда.

Предназначението на местата, подходящи за трудоустрояване е друго – те са предвидени за бъдещи ситуации, в случай че се наложи лице, което работи в предприятието да бъде трудоустроено. В този смисъл, при определянето им те не трябва да бъдат заети от трудоустроени лица, за да има възможност да се заемат при необходимост.

Трудоустроено лице е работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия. Лицето се трудоустроява на друга работа или на същата работа, при подходящи условия по предписание на здравните органи.

Не се предвиждат санкции при незаемане на тези места, дори обратното, желателно е те да останат незаети от трудоустроени лица, което означава, че работещите са здрави.

Заемането или не на местата подходящи за трудоустрояване, не подлежи на отчитане. На проверка от страна на контролните органи на Инспекцията по труда, подлежи единствено предварителното определяне на тези места в списък към протокол от заседание на Комисията по трудоустрояване, проведено в началото на годината до края на м. януари.

И накрая трябва да уточним, че не се допуска припокриване на лицата по двете разпоредби – в ЗХУ е посочено, че работните места, подходящи за трудоустрояване, не се взимат предвид при отчитане изпълнението на квотата. Т.е., ако едно лице е трудоустроено, то не може да бъде отчетено за изпълнение на квотата, дори и да отговаря на характеристиките на човек с трайни увреждания.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *